Медитация...

Моят топъл юнски Вятър

днес впръсква в косите ми аромат на жасмин.

Прелита бързо над земята

и се шмугва  в съня ми приказно син.

Припомня ми как вечерта тихо въздишаше.

Вълните целуваха брега със страст,

за мига, в който залюби косите ми -

във него пък се влюбих аз...

Докосва Душата ми нежно,

по-нежно от допир дори сатен

и се заражда усещане,

че и на него му е хубаво с мен.

Със него  се чувствам желана

и не се притеснявам за нищо.

Той нежно погалва всяка моя рана...

Ставам  красива и мъничка, като мънисто...

А после от съня се пробуждам.

Знам, знам че  е необяснимо...

Но след съня всяка болка ми е чужда

и любящ юнски вятър знам, че някъде има.

Онзи, който  залюби косата ми,

а после научи и най-съкровените тайни

Не тялото мое люби, а Душата ми

и открива пред мен  хоризонти безкрайни.