14.06.2016 г., 8:20

Медитация...

444 0 0

 

Моят топъл юнски Вятър

днес впръсква в косите ми аромат на жасмин.

Прелита бързо над земята

и се шмугва  в съня ми приказно син.

 

Припомня ми как вечерта тихо въздишаше.

Вълните целуваха брега със страст,

за мига, в който залюби косите ми -

във него пък се влюбих аз...

 

Докосва Душата ми нежно,

по-нежно от допир дори сатен

и се заражда усещане,

че и на него му е хубаво с мен.

 

Със него  се чувствам желана

и не се притеснявам за нищо.

Той нежно погалва всяка моя рана...

Ставам  красива и мъничка, като мънисто...

 

А после от съня се пробуждам.

Знам, знам че  е необяснимо...

Но след съня всяка болка ми е чужда

и любящ юнски вятър знам, че някъде има.

 

Онзи, който  залюби косата ми,

а после научи и най-съкровените тайни

Не тялото мое люби, а Душата ми

и открива пред мен  хоризонти безкрайни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...