Jun 14, 2016, 8:20 AM

Медитация...

  Poetry » Other
450 0 0

 

Моят топъл юнски Вятър

днес впръсква в косите ми аромат на жасмин.

Прелита бързо над земята

и се шмугва  в съня ми приказно син.

 

Припомня ми как вечерта тихо въздишаше.

Вълните целуваха брега със страст,

за мига, в който залюби косите ми -

във него пък се влюбих аз...

 

Докосва Душата ми нежно,

по-нежно от допир дори сатен

и се заражда усещане,

че и на него му е хубаво с мен.

 

Със него  се чувствам желана

и не се притеснявам за нищо.

Той нежно погалва всяка моя рана...

Ставам  красива и мъничка, като мънисто...

 

А после от съня се пробуждам.

Знам, знам че  е необяснимо...

Но след съня всяка болка ми е чужда

и любящ юнски вятър знам, че някъде има.

 

Онзи, който  залюби косата ми,

а после научи и най-съкровените тайни

Не тялото мое люби, а Душата ми

и открива пред мен  хоризонти безкрайни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...