Jun 14, 2016, 8:20 AM

Медитация...

  Poetry » Other
445 0 0

 

Моят топъл юнски Вятър

днес впръсква в косите ми аромат на жасмин.

Прелита бързо над земята

и се шмугва  в съня ми приказно син.

 

Припомня ми как вечерта тихо въздишаше.

Вълните целуваха брега със страст,

за мига, в който залюби косите ми -

във него пък се влюбих аз...

 

Докосва Душата ми нежно,

по-нежно от допир дори сатен

и се заражда усещане,

че и на него му е хубаво с мен.

 

Със него  се чувствам желана

и не се притеснявам за нищо.

Той нежно погалва всяка моя рана...

Ставам  красива и мъничка, като мънисто...

 

А после от съня се пробуждам.

Знам, знам че  е необяснимо...

Но след съня всяка болка ми е чужда

и любящ юнски вятър знам, че някъде има.

 

Онзи, който  залюби косата ми,

а после научи и най-съкровените тайни

Не тялото мое люби, а Душата ми

и открива пред мен  хоризонти безкрайни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...