8 feb 2009, 15:38

Механично 

  Poesía
604 0 3
Механично...


Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта!

И нека да горчи животът гузен,
а механизъм да добие любовта!
Целувките - неживи и безвкусни.
Самотница без пулс да е кръвта!

Невидими са чувствата проклети,
прилични на безжичева машина!
И нека мъртви да са всички клетви,
доверието, обичта, годините!

Не вярвам на сподавените обещания!
Не вярвам на докосването ти физично!
Пропита с проза, поривно страдание...
Не искам любовта ти механична!

За кълнящите до смърт да се обичат -
мълчанието глухо е погребано!
Безгласно щом веднъж си коленичил
за мен си вече просто непотребен!



© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??