8 feb 2009, 15:38

Механично

  Poesía
727 0 3
Механично...


Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта!

И нека да горчи животът гузен,
а механизъм да добие любовта!
Целувките - неживи и безвкусни.
Самотница без пулс да е кръвта!

Невидими са чувствата проклети,
прилични на безжичева машина!
И нека мъртви да са всички клетви,
доверието, обичта, годините!

Не вярвам на сподавените обещания!
Не вярвам на докосването ти физично!
Пропита с проза, поривно страдание...
Не искам любовта ти механична!

За кълнящите до смърт да се обичат -
мълчанието глухо е погребано!
Безгласно щом веднъж си коленичил
за мен си вече просто непотребен!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...