8 февр. 2009 г., 15:38

Механично

731 0 3
Механично...


Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта!

И нека да горчи животът гузен,
а механизъм да добие любовта!
Целувките - неживи и безвкусни.
Самотница без пулс да е кръвта!

Невидими са чувствата проклети,
прилични на безжичева машина!
И нека мъртви да са всички клетви,
доверието, обичта, годините!

Не вярвам на сподавените обещания!
Не вярвам на докосването ти физично!
Пропита с проза, поривно страдание...
Не искам любовта ти механична!

За кълнящите до смърт да се обичат -
мълчанието глухо е погребано!
Безгласно щом веднъж си коленичил
за мен си вече просто непотребен!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....