8 февр. 2009 г., 15:38

Механично

729 0 3
Механично...


Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта!

И нека да горчи животът гузен,
а механизъм да добие любовта!
Целувките - неживи и безвкусни.
Самотница без пулс да е кръвта!

Невидими са чувствата проклети,
прилични на безжичева машина!
И нека мъртви да са всички клетви,
доверието, обичта, годините!

Не вярвам на сподавените обещания!
Не вярвам на докосването ти физично!
Пропита с проза, поривно страдание...
Не искам любовта ти механична!

За кълнящите до смърт да се обичат -
мълчанието глухо е погребано!
Безгласно щом веднъж си коленичил
за мен си вече просто непотребен!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...