Feb 8, 2009, 3:38 PM

Механично

  Poetry
728 0 3
Механично...


Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта!

И нека да горчи животът гузен,
а механизъм да добие любовта!
Целувките - неживи и безвкусни.
Самотница без пулс да е кръвта!

Невидими са чувствата проклети,
прилични на безжичева машина!
И нека мъртви да са всички клетви,
доверието, обичта, годините!

Не вярвам на сподавените обещания!
Не вярвам на докосването ти физично!
Пропита с проза, поривно страдание...
Не искам любовта ти механична!

За кълнящите до смърт да се обичат -
мълчанието глухо е погребано!
Безгласно щом веднъж си коленичил
за мен си вече просто непотребен!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...