Механично...
Очите твои чезнат непознати,
а устните отронват тишина.
В кафето ми с цигарен ритъм
ненужната сега е захарта!
И нека да горчи животът гузен,
а механизъм да добие любовта!
Целувките - неживи и безвкусни.
Самотница без пулс да е кръвта!
Невидими са чувствата проклети,
прилични на безжичева машина!
И нека мъртви да са всички клетви, ...