Механизъм

28 jul 2010, 14:28

Poesía » Versos blancos

503 0 2

Догонвам вятъра по прашни улици.

Грехът в очите ми е тел бодлива.

Сълзите тъй желано бедствие,

защото болката довежда до безчувствие.

С пресъхнала уста поглъщам дните си.

Обезкървен.

От лутане не виждам нищо.

Форсиран до крещяща невротичност

раздирам и последната си мисъл.

Дишам тежко, учестено.

Изгубен в самота, а не пречистен.

И като механизъм с експлозив

тиктакам в отброяваща ритмичност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.