Механизъм

28.07.2010 г., 14:28 ч.

Поезия » Бели стихове

506 0 2

Догонвам вятъра по прашни улици.

Грехът в очите ми е тел бодлива.

Сълзите тъй желано бедствие,

защото болката довежда до безчувствие.

С пресъхнала уста поглъщам дните си.

Обезкървен.

От лутане не виждам нищо.

Форсиран до крещяща невротичност

раздирам и последната си мисъл.

Дишам тежко, учестено.

Изгубен в самота, а не пречистен.

И като механизъм с експлозив

тиктакам в отброяваща ритмичност.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.