Аз мълча и забравям наужким
всеки спомен в сълзи, извалял.
Всяка нежност, копнеж или нужда.
Всичко, дето с любов съм ти дал...
Няма как да се сбъднем отблизо.
Два живота с душа и сърце.
Аз имам дузина карирани ризи,
ти, над себе си - покрив с небе.
Невъзможност. Толкова сляпа!
Няма нищо. То е всякак човешко.…
Най-жестока между двата ни свята,
заживя само болката тежка...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados