Jun 13, 2021, 1:19 PM

Между два свята...

  Poetry » Love
580 2 2

Аз мълча и забравям наужким 
всеки спомен в сълзи, извалял. 
Всяка нежност, копнеж или нужда. 
Всичко, дето с любов съм ти дал...
Няма как да се сбъднем отблизо. 
Два живота с душа и сърце. 
Аз имам дузина карирани ризи, 
ти, над себе си - покрив с небе. 
Невъзможност. Толкова сляпа! 
Няма нищо. То е всякак човешко.… 
Най-жестока между двата ни свята, 
заживя само болката тежка... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...