13 sept 2014, 22:40  

Между Холивуд и Боливуд – 6 (Назначение) 

  Poesía » De humor
512 0 3

За да вляза в кабинета,

чакам повече от час!

Вече хваща ме съклета...

Тъй прието е у нас!

Секретарката ме гледа

с новите си очила,

праща ми усмивка бледа,

после кимва със глава:

 

– Влезте! Шефът Ви очаква!...

Скачам бързо, намига

влизам, зад гърба ми щраква

махагонова врата.

А директорът отсреща

ме посреща с кратко:– Да?

"Ей това се казва среща,

но... и той ли ме позна?... 

География, редовно,

някога завърши с три!

Днес началник е– съдбовно

стиска моето сиви!

На студентската скамейка

все преписваше от мен!

Как бе тази "куха лейка"

за директор назначен?!"

 

Лентата назад се връща.

Още споменът е чист–

асистентката му връща

проверен от нея лист:

–С ваш'те знания, колега,

факултетът се прочу!

Съжалително го гледа:

–Пишете Корея с "у"!  

Драскали сте със краката...

много трудно го чета...–

"дупка, слязла под земята"

според Вас е пещера,

"най-горещо е в Аляска",

"зиме сняг вали в Катар",

"океан" е щат Небраска,

а пък "континент"– ЮАР...

 

Примерът доказва само

висше как завърши той!

Кой подпираше го с рамо?!

На кого човек е свой?!...

Уж загрижен е:

                             –Признавам,

исках да Ви назнача,

но... ужасно съжалявам–

съкращавам длъжността!

 

 

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти какво помисли, братко,
    че при теб е само тъй!
    Ще ти кажа аз на кратко -
    даже не признава свой.
    Вчера зърнах го в трамвая -
    прави се на големец.
    Неможях да го изтрая
    беше нашият кумец!

    Творбата ти е все така интересна като другите! На мен много ми допада. Поздрав от сърце, Мариане!
  • Привет.Сериала ти е супер,чете се с лекота,римите свежи, има виц
    а и материал да се замислим за много неща от така наречената " демокрация " у нас. Аферим!!!
Propuestas
: ??:??