Между Холивуд и Боливуд – 6 (Назначение)
За да вляза в кабинета,
чакам повече от час!
Вече хваща ме съклета...
Тъй прието е у нас!
Секретарката ме гледа
с новите си очила,
праща ми усмивка бледа,
после кимва със глава:
– Влезте! Шефът Ви очаква!...
Скачам бързо, намига
влизам, зад гърба ми щраква
махагонова врата.
А директорът отсреща
ме посреща с кратко:– Да?
"Ей това се казва среща,
но... и той ли ме позна?...
География, редовно,
някога завърши с три!
Днес началник е– съдбовно
стиска моето сиви!
На студентската скамейка
все преписваше от мен!
Как бе тази "куха лейка"
за директор назначен?!"
Лентата назад се връща.
Още споменът е чист–
асистентката му връща
проверен от нея лист:
–С ваш'те знания, колега,
факултетът се прочу!
Съжалително го гледа:
–Пишете Корея с "у"!
Драскали сте със краката...
много трудно го чета...–
"дупка, слязла под земята"
според Вас е пещера,
"най-горещо е в Аляска",
"зиме сняг вали в Катар",
"океан" е щат Небраска,
а пък "континент"– ЮАР...
Примерът доказва само
висше как завърши той!
Кой подпираше го с рамо?!
На кого човек е свой?!...
Уж загрижен е:
–Признавам,
исках да Ви назнача,
но... ужасно съжалявам–
съкращавам длъжността!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
