Между вчера и утре

Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.

Учих се на чест и на достойнство,
риех и заривах пропастта...
Бях опора на големи лостове,
със които местихме света.

Имах си мечти, надежди, цели,
отстоявах свойта правота...
Днес косите вече са ми бели
и смразена вече е кръвта.

Нови времена и нови нрави
днес отричат пътя, де вървях.
Пак ще оцелея, ще се справя,
но дали напразно аз живях?

Сянката пред портата е млада,
вкопчена във старчески пети.
Спря и джипка, както спира Лада
и разбрах, че няма две съдби.

Костите ми скърцат като панта,
но в душата ми е топла светлина.
Спомените влизат като сянка
и осмислят гъстата мъгла.