3.08.2025 г., 10:48

Между вчера и утре

176 1 0



Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.

Учих се на чест и на достойнство,
риех и заривах пропастта...
Бях опора на големи лостове,
със които местихме света.

Имах си мечти, надежди, цели,
отстоявах свойта правота...
Днес косите вече са ми бели
и смразена вече е кръвта.

Нови времена и нови нрави
днес отричат пътя, де вървях.
Пак ще оцелея, ще се справя,
но дали напразно аз живях?

Сянката пред портата е млада,
вкопчена във старчески пети.
Спря и джипка, както спира Лада
и разбрах, че няма две съдби.

Костите ми скърцат като панта,
но в душата ми е топла светлина.
Спомените влизат като сянка
и осмислят гъстата мъгла. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...