3 авг. 2025 г., 10:48

Между вчера и утре

174 1 0



Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.

Учих се на чест и на достойнство,
риех и заривах пропастта...
Бях опора на големи лостове,
със които местихме света.

Имах си мечти, надежди, цели,
отстоявах свойта правота...
Днес косите вече са ми бели
и смразена вече е кръвта.

Нови времена и нови нрави
днес отричат пътя, де вървях.
Пак ще оцелея, ще се справя,
но дали напразно аз живях?

Сянката пред портата е млада,
вкопчена във старчески пети.
Спря и джипка, както спира Лада
и разбрах, че няма две съдби.

Костите ми скърцат като панта,
но в душата ми е топла светлина.
Спомените влизат като сянка
и осмислят гъстата мъгла. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...