Aug 3, 2025, 10:48 AM

Между вчера и утре

  Poetry
177 1 0



Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.

Учих се на чест и на достойнство,
риех и заривах пропастта...
Бях опора на големи лостове,
със които местихме света.

Имах си мечти, надежди, цели,
отстоявах свойта правота...
Днес косите вече са ми бели
и смразена вече е кръвта.

Нови времена и нови нрави
днес отричат пътя, де вървях.
Пак ще оцелея, ще се справя,
но дали напразно аз живях?

Сянката пред портата е млада,
вкопчена във старчески пети.
Спря и джипка, както спира Лада
и разбрах, че няма две съдби.

Костите ми скърцат като панта,
но в душата ми е топла светлина.
Спомените влизат като сянка
и осмислят гъстата мъгла. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....