12 mar 2021, 7:37

Междувремие

  Poesía » Otra
575 1 3

 

И ще замлъкне словото изящно,

надмогнато

с дълбоко тайнствено мълчание

на бъдещия век.

Светът все повече прилича

на лепрозорий на душите.

Минава през недрата ни

с хилядотонната си тежест,

изобразява мислите си в нас

с печатна преса,

чувствата насилва,

превръща ни във свой придатък.

Кому е нужно нашето говорене,

забравило за смисъла на думите,

разливащо водите им във тинята.

Загнива  словото, разлага се плътта му.  

Разсейват се най-нужните ни думи

и чезнат безполезно похабени.

Остава необятното безмълвие,  

зърно със сладък гроздов сок,

откриващо вселенски  тайни

на сърцето,

които оскъднял езикът

няма как да изговори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вселенски тайни...
    Хубав стих
  • Благодаря ви за коментара и оценката, момчета! Съгласна съм, Младене, разрушител винаги има, някой Шива, независимо към коя епоха и кой пантеон на божества на човешкото сърце ще принадлежи! Светът е изпълнен с човека и човекът е изпълнен със света. Може би си прав да наречеш процеса лиофилизация, а възможно е дори да върви все по-невъзвратимо към обезкървяване. В подготвителния клас, в който сме, Ивайло, дано съумеем да утихнем от разжарената страстна логорейност, да се подготвим за бъдещето на вечността, защото там няма да вземем нищо от изговорено от нас, и цялото ни тукашно затрупване с красноречие ще пропадне. И без това е отдавна разклатено като зъб с нездрав корен, какъвто е и човека. А истината ще се открие, не че и сега още не се открива на малцина, които настойчиво я търсят.
  • Може би ролята на света е като тази на бог Шива - Разрушителят. Центрофугирайки безмилостно нашето многодумно слово, той го подлага на своеобразна лиофилизация, за да ни лиши от красивото празнословие и от словото на думите да стигнем до словото на безмълвието, защото словото е всъщност чистия логос:

    "Остава необятното безмълвие,
    зърно със сладък гроздов сок,
    откриващо вселенски тайни
    на сърцето,
    които оскъднял езикът
    няма как да изговори."

    Мисля, че те разбрах, Бояна. Превъзходен финал. Аплаузи!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...