12 mar 2021, 7:37

Междувремие

  Poesía » Otra
576 1 3

 

И ще замлъкне словото изящно,

надмогнато

с дълбоко тайнствено мълчание

на бъдещия век.

Светът все повече прилича

на лепрозорий на душите.

Минава през недрата ни

с хилядотонната си тежест,

изобразява мислите си в нас

с печатна преса,

чувствата насилва,

превръща ни във свой придатък.

Кому е нужно нашето говорене,

забравило за смисъла на думите,

разливащо водите им във тинята.

Загнива  словото, разлага се плътта му.  

Разсейват се най-нужните ни думи

и чезнат безполезно похабени.

Остава необятното безмълвие,  

зърно със сладък гроздов сок,

откриващо вселенски  тайни

на сърцето,

които оскъднял езикът

няма как да изговори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вселенски тайни...
    Хубав стих
  • Благодаря ви за коментара и оценката, момчета! Съгласна съм, Младене, разрушител винаги има, някой Шива, независимо към коя епоха и кой пантеон на божества на човешкото сърце ще принадлежи! Светът е изпълнен с човека и човекът е изпълнен със света. Може би си прав да наречеш процеса лиофилизация, а възможно е дори да върви все по-невъзвратимо към обезкървяване. В подготвителния клас, в който сме, Ивайло, дано съумеем да утихнем от разжарената страстна логорейност, да се подготвим за бъдещето на вечността, защото там няма да вземем нищо от изговорено от нас, и цялото ни тукашно затрупване с красноречие ще пропадне. И без това е отдавна разклатено като зъб с нездрав корен, какъвто е и човека. А истината ще се открие, не че и сега още не се открива на малцина, които настойчиво я търсят.
  • Може би ролята на света е като тази на бог Шива - Разрушителят. Центрофугирайки безмилостно нашето многодумно слово, той го подлага на своеобразна лиофилизация, за да ни лиши от красивото празнословие и от словото на думите да стигнем до словото на безмълвието, защото словото е всъщност чистия логос:

    "Остава необятното безмълвие,
    зърно със сладък гроздов сок,
    откриващо вселенски тайни
    на сърцето,
    които оскъднял езикът
    няма как да изговори."

    Мисля, че те разбрах, Бояна. Превъзходен финал. Аплаузи!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...