12 мар. 2021 г., 07:37

Междувремие

574 1 3

 

И ще замлъкне словото изящно,

надмогнато

с дълбоко тайнствено мълчание

на бъдещия век.

Светът все повече прилича

на лепрозорий на душите.

Минава през недрата ни

с хилядотонната си тежест,

изобразява мислите си в нас

с печатна преса,

чувствата насилва,

превръща ни във свой придатък.

Кому е нужно нашето говорене,

забравило за смисъла на думите,

разливащо водите им във тинята.

Загнива  словото, разлага се плътта му.  

Разсейват се най-нужните ни думи

и чезнат безполезно похабени.

Остава необятното безмълвие,  

зърно със сладък гроздов сок,

откриващо вселенски  тайни

на сърцето,

които оскъднял езикът

няма как да изговори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вселенски тайни...
    Хубав стих
  • Благодаря ви за коментара и оценката, момчета! Съгласна съм, Младене, разрушител винаги има, някой Шива, независимо към коя епоха и кой пантеон на божества на човешкото сърце ще принадлежи! Светът е изпълнен с човека и човекът е изпълнен със света. Може би си прав да наречеш процеса лиофилизация, а възможно е дори да върви все по-невъзвратимо към обезкървяване. В подготвителния клас, в който сме, Ивайло, дано съумеем да утихнем от разжарената страстна логорейност, да се подготвим за бъдещето на вечността, защото там няма да вземем нищо от изговорено от нас, и цялото ни тукашно затрупване с красноречие ще пропадне. И без това е отдавна разклатено като зъб с нездрав корен, какъвто е и човека. А истината ще се открие, не че и сега още не се открива на малцина, които настойчиво я търсят.
  • Може би ролята на света е като тази на бог Шива - Разрушителят. Центрофугирайки безмилостно нашето многодумно слово, той го подлага на своеобразна лиофилизация, за да ни лиши от красивото празнословие и от словото на думите да стигнем до словото на безмълвието, защото словото е всъщност чистия логос:

    "Остава необятното безмълвие,
    зърно със сладък гроздов сок,
    откриващо вселенски тайни
    на сърцето,
    които оскъднял езикът
    няма как да изговори."

    Мисля, че те разбрах, Бояна. Превъзходен финал. Аплаузи!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...