Lilia_Anna (Boyana)
133 529
12 мар. 2021 г., 07:37

Междувремие 

  Поэзия » Другая
325 1 3

 

И ще замлъкне словото изящно,

надмогнато

с дълбоко тайнствено мълчание

на бъдещия век.

Светът все повече прилича

на лепрозорий на душите.

Минава през недрата ни

с хилядотонната си тежест,

изобразява мислите си в нас

с печатна преса,

чувствата насилва,

превръща ни във свой придатък.

Кому е нужно нашето говорене,

забравило за смисъла на думите,

разливащо водите им във тинята.

Загнива  словото, разлага се плътта му.  

Разсейват се най-нужните ни думи

и чезнат безполезно похабени.

Остава необятното безмълвие,  

зърно със сладък гроздов сок,

откриващо вселенски  тайни

на сърцето,

които оскъднял езикът

няма как да изговори.

© Boyana Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вселенски тайни...
    Хубав стих
  • Благодаря ви за коментара и оценката, момчета! Съгласна съм, Младене, разрушител винаги има, някой Шива, независимо към коя епоха и кой пантеон на божества на човешкото сърце ще принадлежи! Светът е изпълнен с човека и човекът е изпълнен със света. Може би си прав да наречеш процеса лиофилизация, а възможно е дори да върви все по-невъзвратимо към обезкървяване. В подготвителния клас, в който сме, Ивайло, дано съумеем да утихнем от разжарената страстна логорейност, да се подготвим за бъдещето на вечността, защото там няма да вземем нищо от изговорено от нас, и цялото ни тукашно затрупване с красноречие ще пропадне. И без това е отдавна разклатено като зъб с нездрав корен, какъвто е и човека. А истината ще се открие, не че и сега още не се открива на малцина, които настойчиво я търсят.
  • Може би ролята на света е като тази на бог Шива - Разрушителят. Центрофугирайки безмилостно нашето многодумно слово, той го подлага на своеобразна лиофилизация, за да ни лиши от красивото празнословие и от словото на думите да стигнем до словото на безмълвието, защото словото е всъщност чистия логос:

    "Остава необятното безмълвие,
    зърно със сладък гроздов сок,
    откриващо вселенски тайни
    на сърцето,
    които оскъднял езикът
    няма как да изговори."

    Мисля, че те разбрах, Бояна. Превъзходен финал. Аплаузи!
Предложения
: ??:??