Междувремие
И ще замлъкне словото изящно,
надмогнато
с дълбоко тайнствено мълчание
на бъдещия век.
Светът все повече прилича
на лепрозорий на душите.
Минава през недрата ни
с хилядотонната си тежест,
изобразява мислите си в нас
с печатна преса,
чувствата насилва,
превръща ни във свой придатък.
Кому е нужно нашето говорене,
забравило за смисъла на думите,
разливащо водите им във тинята.
Загнива словото, разлага се плътта му.
Разсейват се най-нужните ни думи
и чезнат безполезно похабени.
Остава необятното безмълвие,
зърно със сладък гроздов сок,
откриващо вселенски тайни
на сърцето,
които оскъднял езикът
няма как да изговори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени