Меланхолично

23 jun 2023, 14:00

Poesía » Del paisaje

286 0 0

Черен денят е, но ярка нощта,

стиска жестоко въжето вратá.

С мрака се сливам и вдъхвам едва

скрита, обвита в горчива тъга.

Синя луна ме посреща с въпрос

аз пък ѝ връчвам сърце на поднос,

нека ме вземе и нека летя

лека, ефирна, във плащ от тъма.

Изгревът кървав е болка и страх,

в тъмното лоно блаженство познах,

пак ще се върна в дома от мъгли,

с царска корона от нощни лъчи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.