Черен денят е, но ярка нощта,
стиска жестоко въжето вратá.
С мрака се сливам и вдъхвам едва
скрита, обвита в горчива тъга.
Синя луна ме посреща с въпрос
аз пък ѝ връчвам сърце на поднос,
нека ме вземе и нека летя
лека, ефирна, във плащ от тъма.
Изгревът кървав е болка и страх,
в тъмното лоно блаженство познах,
пак ще се върна в дома от мъгли,
с царска корона от нощни лъчи...