Меланхолично

23.06.2023 г., 14:00 ч.

Поезия » Пейзажна

284 0 0

Черен денят е, но ярка нощта,

стиска жестоко въжето вратá.

С мрака се сливам и вдъхвам едва

скрита, обвита в горчива тъга.

Синя луна ме посреща с въпрос

аз пък ѝ връчвам сърце на поднос,

нека ме вземе и нека летя

лека, ефирна, във плащ от тъма.

Изгревът кървав е болка и страх,

в тъмното лоно блаженство познах,

пак ще се върна в дома от мъгли,

с царска корона от нощни лъчи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.