darko47 (Живодар Душков)
163 4
5 mar 2010, 10:31

Меланхолия 

  Poesía » De amor
1939 3 6

Меланхолия

 

И сутрин, и вечер, и късно, и рано

звучи над главата ми старо пиано.

Ту плаче, ту пее, бушува и стене,

тъжа аз със него, ликува то с мене...

 

Преглъщам сълзите – пиано ридае...

Сгъстява се мракът в сумрачната стая.

О, как го разбирам – позната скръбта е:

при мен като призрак духът ù витае,

 

усмихва се нагло от всички посоки.

Махни се от мене, старице жестока!

Не вклаждай в сърцето искрици напразни!
Върви си!

            Аз искам денят да е празник,

 

със трепет да чакам момиче любимо...

И ласки, и обич в дома ми да има...

Да има!...

            Но тъжно усмихвам се: „Няма!”.

 

... Звучи над главата ми старо пиано.

 

Живодар ДУШКОВ

© Живодар Душков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??