Меланхолия
Меланхолия
И сутрин, и вечер, и късно, и рано
звучи над главата ми старо пиано.
Ту плаче, ту пее, бушува и стене,
тъжа аз със него, ликува то с мене...
Преглъщам сълзите – пиано ридае...
Сгъстява се мракът в сумрачната стая.
О, как го разбирам – позната скръбта е:
при мен като призрак духът ù витае,
усмихва се нагло от всички посоки.
Махни се от мене, старице жестока!
Не вклаждай в сърцето искрици напразни!
Върви си!
Аз искам денят да е празник,
със трепет да чакам момиче любимо...
И ласки, и обич в дома ми да има...
Да има!...
Но тъжно усмихвам се: „Няма!”.
... Звучи над главата ми старо пиано.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков All rights reserved.
