По пътища тайни – неведоми
привечер прохладна пристъпва едва,
в душата вълшебните трепети
нашепват гальовни напевни слова.
И гасне в предсмъртни дихания,
с отблясъци златни в стъклата, денят.
В упойващи сладки ухания
се носи на свежата пролет дъхът.
Вий мелнишки вечери прелестни
ухаете нежно на горски цветя
и меки сияния сребърни
разстилате вие над морни поля. ...