30.12.2012 г., 20:02

Мелнишки вечери

898 0 3

По пътища тайни – неведоми

привечер прохладна пристъпва едва,

в душата вълшебните трепети

нашепват гальовни напевни слова.

 

И гасне в предсмъртни дихания,

с отблясъци златни в стъклата, денят.

В упойващи сладки ухания

се носи на свежата пролет дъхът.

 

Вий мелнишки вечери прелестни

ухаете нежно на горски цветя

и меки сияния сребърни

разстилате вие над морни поля.

 

И звънне китара разплакана

далече в полите на гордий Пирин

и екне в гората разлистена

нестихваща песен на горд пилигрим.

 

В наздравици вдига Кордопулос*

препълнени чаши със руйно вино,

горчиво, искрящо – божествено

припламва със блясъци алени то.

 

Вий мелнишки вечери приказни,

ухаещи сладко на цвят от липа,

в тайнствени кътища скътани

таите отминали веч времена.

 

Че нявга велики владетели**

живели са тука по тези земи

и странни, и клети изгнаници***

покорно прекланяли буйни глави.

 

Прогонил е Яне със четата****

навеки от тука вековния враг –

пролели кръвта си момчетата

за нашата слава и български флаг...

--------------------------------------------

 

* - Кордопулос – крупен мелнишки търговец, днес къщата му

и винарската изба са превърнати в музей.

** -През 1252 година в Мелник е назначен за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог

*** - През ХІІІ век в Мелник са били заточвани византийски аристократи.

**** Градът е освободен от четата на Яне Сандански на 17 .Х. 1912 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...