30.12.2012 г., 20:02

Мелнишки вечери

900 0 3

По пътища тайни – неведоми

привечер прохладна пристъпва едва,

в душата вълшебните трепети

нашепват гальовни напевни слова.

 

И гасне в предсмъртни дихания,

с отблясъци златни в стъклата, денят.

В упойващи сладки ухания

се носи на свежата пролет дъхът.

 

Вий мелнишки вечери прелестни

ухаете нежно на горски цветя

и меки сияния сребърни

разстилате вие над морни поля.

 

И звънне китара разплакана

далече в полите на гордий Пирин

и екне в гората разлистена

нестихваща песен на горд пилигрим.

 

В наздравици вдига Кордопулос*

препълнени чаши със руйно вино,

горчиво, искрящо – божествено

припламва със блясъци алени то.

 

Вий мелнишки вечери приказни,

ухаещи сладко на цвят от липа,

в тайнствени кътища скътани

таите отминали веч времена.

 

Че нявга велики владетели**

живели са тука по тези земи

и странни, и клети изгнаници***

покорно прекланяли буйни глави.

 

Прогонил е Яне със четата****

навеки от тука вековния враг –

пролели кръвта си момчетата

за нашата слава и български флаг...

--------------------------------------------

 

* - Кордопулос – крупен мелнишки търговец, днес къщата му

и винарската изба са превърнати в музей.

** -През 1252 година в Мелник е назначен за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог

*** - През ХІІІ век в Мелник са били заточвани византийски аристократи.

**** Градът е освободен от четата на Яне Сандански на 17 .Х. 1912 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...