30 дек. 2012 г., 20:02

Мелнишки вечери

901 0 3

По пътища тайни – неведоми

привечер прохладна пристъпва едва,

в душата вълшебните трепети

нашепват гальовни напевни слова.

 

И гасне в предсмъртни дихания,

с отблясъци златни в стъклата, денят.

В упойващи сладки ухания

се носи на свежата пролет дъхът.

 

Вий мелнишки вечери прелестни

ухаете нежно на горски цветя

и меки сияния сребърни

разстилате вие над морни поля.

 

И звънне китара разплакана

далече в полите на гордий Пирин

и екне в гората разлистена

нестихваща песен на горд пилигрим.

 

В наздравици вдига Кордопулос*

препълнени чаши със руйно вино,

горчиво, искрящо – божествено

припламва със блясъци алени то.

 

Вий мелнишки вечери приказни,

ухаещи сладко на цвят от липа,

в тайнствени кътища скътани

таите отминали веч времена.

 

Че нявга велики владетели**

живели са тука по тези земи

и странни, и клети изгнаници***

покорно прекланяли буйни глави.

 

Прогонил е Яне със четата****

навеки от тука вековния враг –

пролели кръвта си момчетата

за нашата слава и български флаг...

--------------------------------------------

 

* - Кордопулос – крупен мелнишки търговец, днес къщата му

и винарската изба са превърнати в музей.

** -През 1252 година в Мелник е назначен за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог

*** - През ХІІІ век в Мелник са били заточвани византийски аристократи.

**** Градът е освободен от четата на Яне Сандански на 17 .Х. 1912 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....