28 nov 2007, 0:41

Мемоари

  Poesía
689 0 9
В океана бурен на живота
отплуваха годините.

И когато
няма повече морета,
ни корабокрушения.
Когато -
разкъсани от бурите -
мачти и платна
в паметта ти само
се ветреят.
Когато -
назад останаха мечтите
на романтичната ни младост
за подвизи и героизъм.
Когато -
седнал на брега,
потапящ ревматични мисли
в миналото си далечно.
Когато
не ти остава нищичко, освен
да уловиш сълзата
в чашката на старата лула и с нея
пепелта горчива да разбъркаш.
И когато
с връхчето на някой лунен лъч
вече можеш да започнеш
тия мемоари :
"Животът се оказа
най-обикновена локва..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Шопов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...