Мемоари
В океана бурен на живота
отплуваха годините.
И когато
няма повече морета,
ни корабокрушения.
Когато -
разкъсани от бурите -
мачти и платна
в паметта ти само
се ветреят.
Когато -
назад останаха мечтите
на романтичната ни младост
за подвизи и героизъм.
Когато -
седнал на брега,
потапящ ревматични мисли
в миналото си далечно.
Когато
не ти остава нищичко, освен
да уловиш сълзата
в чашката на старата лула и с нея
пепелта горчива да разбъркаш.
И когато
с връхчето на някой лунен лъч
вече можеш да започнеш
тия мемоари :
"Животът се оказа
най-обикновена локва..."
отплуваха годините.
И когато
няма повече морета,
ни корабокрушения.
Когато -
разкъсани от бурите -
мачти и платна
в паметта ти само
се ветреят.
Когато -
назад останаха мечтите
на романтичната ни младост
за подвизи и героизъм.
Когато -
седнал на брега,
потапящ ревматични мисли
в миналото си далечно.
Когато
не ти остава нищичко, освен
да уловиш сълзата
в чашката на старата лула и с нея
пепелта горчива да разбъркаш.
И когато
с връхчето на някой лунен лъч
вече можеш да започнеш
тия мемоари :
"Животът се оказа
най-обикновена локва..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Шопов Все права защищены
Поздрави от мен!!!
