Nov 28, 2007, 12:41 AM

Мемоари 

  Poetry
565 0 9
В океана бурен на живота
отплуваха годините.

И когато
няма повече морета,
ни корабокрушения.
Когато -
разкъсани от бурите -
мачти и платна
в паметта ти само
се ветреят.
Когато -
назад останаха мечтите
на романтичната ни младост
за подвизи и героизъм.
Когато -
седнал на брега,
потапящ ревматични мисли
в миналото си далечно.
Когато
не ти остава нищичко, освен
да уловиш сълзата
в чашката на старата лула и с нея
пепелта горчива да разбъркаш.
И когато
с връхчето на някой лунен лъч
вече можеш да започнеш
тия мемоари :
"Животът се оказа
най-обикновена локва..."

© Николай Шопов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??