28.11.2007 г., 0:41 ч.

Мемоари 

  Поезия
564 0 9
В океана бурен на живота
отплуваха годините.

И когато
няма повече морета,
ни корабокрушения.
Когато -
разкъсани от бурите -
мачти и платна
в паметта ти само
се ветреят.
Когато -
назад останаха мечтите
на романтичната ни младост
за подвизи и героизъм.
Когато -
седнал на брега,
потапящ ревматични мисли
в миналото си далечно.
Когато
не ти остава нищичко, освен
да уловиш сълзата
в чашката на старата лула и с нея
пепелта горчива да разбъркаш.
И когато
с връхчето на някой лунен лъч
вече можеш да започнеш
тия мемоари :
"Животът се оказа
най-обикновена локва..."

© Николай Шопов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??