22 dic 2009, 20:32

Менует 

  Poesía » Del paisaje
1031 0 15



Облак,

сдържал дълго мъката си,

цяла нощ рида,

а с дъха си

утрото студено

бавно сълзите му скова.

Сред брезовите вейки застъклени,

на ксилофон от лед

севернякът тихичко засвири

зимен менует.

Плуват в танца грациозен

ноти пухкави в захлас,

в пируети се снишават

и притихват с изящен

реверанс.

 



 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??