17 jun 2018, 18:57

Меридианите на живота

1.2K 0 0

Противоречия в душите ни вилнеят

и по малко изпепеляват ги всеки ден.

От суетата изплетени люлки ни люлеят

с ритъм, така лудешки и непотребен.

Да забравяме започнахме каквото,

осмисля истински живота на земята

и въргаляйки се до насита в блато

от разкош, си оскверняваме душата.

 

Вътре в себе си, меридианите вечните

навреме да открие всеки, ако успее

и опаше с тях завинаги, дните си идните,

то с името „Човек“, може и да се гордее.

Съвсем невидими се тези меридиани

и не са от злато и камъни скъпоценни.

От човечността и вярата са изтъкани,

затова нишките им са така безценни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

NovelaDenarova

La obra participa en el concurso:

52 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....