17 jun 2018, 18:57

Меридианите на живота

1.2K 0 0

Противоречия в душите ни вилнеят

и по малко изпепеляват ги всеки ден.

От суетата изплетени люлки ни люлеят

с ритъм, така лудешки и непотребен.

Да забравяме започнахме каквото,

осмисля истински живота на земята

и въргаляйки се до насита в блато

от разкош, си оскверняваме душата.

 

Вътре в себе си, меридианите вечните

навреме да открие всеки, ако успее

и опаше с тях завинаги, дните си идните,

то с името „Човек“, може и да се гордее.

Съвсем невидими се тези меридиани

и не са от злато и камъни скъпоценни.

От човечността и вярата са изтъкани,

затова нишките им са така безценни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

NovelaDenarova

La obra participa en el concurso:

52 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...