Противоречия в душите ни вилнеят
и по малко изпепеляват ги всеки ден.
От суетата изплетени люлки ни люлеят
с ритъм, така лудешки и непотребен.
Да забравяме започнахме каквото,
осмисля истински живота на земята
и въргаляйки се до насита в блато
от разкош, си оскверняваме душата.
Вътре в себе си, меридианите вечните
навреме да открие всеки, ако успее
и опаше с тях завинаги, дните си идните,
то с името „Човек“, може и да се гордее.
Съвсем невидими се тези меридиани
и не са от злато и камъни скъпоценни.
От човечността и вярата са изтъкани,
затова нишките им са така безценни.
© Весела Найденова Todos los derechos reservados