Jun 17, 2018, 6:57 PM

Меридианите на живота

1.2K 0 0

Противоречия в душите ни вилнеят

и по малко изпепеляват ги всеки ден.

От суетата изплетени люлки ни люлеят

с ритъм, така лудешки и непотребен.

Да забравяме започнахме каквото,

осмисля истински живота на земята

и въргаляйки се до насита в блато

от разкош, си оскверняваме душата.

 

Вътре в себе си, меридианите вечните

навреме да открие всеки, ако успее

и опаше с тях завинаги, дните си идните,

то с името „Човек“, може и да се гордее.

Съвсем невидими се тези меридиани

и не са от злато и камъни скъпоценни.

От човечността и вярата са изтъкани,

затова нишките им са така безценни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

NovelaDenarova

The work is a contestant:

52 place

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...