Противоречия в душите ни вилнеят

и по малко изпепеляват ги всеки ден.

От суетата изплетени люлки ни люлеят

с ритъм, така лудешки и непотребен.

Да забравяме започнахме каквото,

осмисля истински живота на земята

и въргаляйки се до насита в блато

от разкош, си оскверняваме душата.

Вътре в себе си, меридианите вечните

навреме да открие всеки, ако успее

и опаше с тях завинаги, дните си идните,

то с името „Човек“, може и да се гордее.

Съвсем невидими се тези меридиани

и не са от злато и камъни скъпоценни.

От човечността и вярата са изтъкани,

затова нишките им са така безценни.