23 abr 2023, 13:13

Меркантилии

  Poesía » Civil
328 0 0

Когато бях клошарче,

боклуците пасях.

Не бях неблагодарен,

макар не богаташ.

Нито сирак

е по мерак.

Някои кожни

са и заможни.

Мнозина - гарсони,

малцина - персони.

В мезонет,

„Шевролет“,

самолет - 

екстраверт.

Без десерт,

ни банкет,

в интернет - 

интроверт.

Над байрактар

е главатар

под господар.

На мека сянка

в топъл кабинет,

седящ и драскащ

ужкимо зает,

да бачка дава другиму съвет,

че всеки бил със своичък късмет:

не чети - работи, то

прави гладното сито.

Не ли е живот

пълен идиот?

Духът ми остаря,

докара ме да мра,

но пък вас заричам

със завет: „Обичай!“.

От злобеене

е злодеене

за срамеене

без гордеене.

Библия е фар

в светски океан

за морален сал

да не бъде плах.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венко Василкин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...