23.04.2023 г., 13:13

Меркантилии

325 0 0

Когато бях клошарче,

боклуците пасях.

Не бях неблагодарен,

макар не богаташ.

Нито сирак

е по мерак.

Някои кожни

са и заможни.

Мнозина - гарсони,

малцина - персони.

В мезонет,

„Шевролет“,

самолет - 

екстраверт.

Без десерт,

ни банкет,

в интернет - 

интроверт.

Над байрактар

е главатар

под господар.

На мека сянка

в топъл кабинет,

седящ и драскащ

ужкимо зает,

да бачка дава другиму съвет,

че всеки бил със своичък късмет:

не чети - работи, то

прави гладното сито.

Не ли е живот

пълен идиот?

Духът ми остаря,

докара ме да мра,

но пък вас заричам

със завет: „Обичай!“.

От злобеене

е злодеене

за срамеене

без гордеене.

Библия е фар

в светски океан

за морален сал

да не бъде плах.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венко Василкин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...