Apr 23, 2023, 1:13 PM

Меркантилии

  Poetry » Civic
323 0 0

Когато бях клошарче,

боклуците пасях.

Не бях неблагодарен,

макар не богаташ.

Нито сирак

е по мерак.

Някои кожни

са и заможни.

Мнозина - гарсони,

малцина - персони.

В мезонет,

„Шевролет“,

самолет - 

екстраверт.

Без десерт,

ни банкет,

в интернет - 

интроверт.

Над байрактар

е главатар

под господар.

На мека сянка

в топъл кабинет,

седящ и драскащ

ужкимо зает,

да бачка дава другиму съвет,

че всеки бил със своичък късмет:

не чети - работи, то

прави гладното сито.

Не ли е живот

пълен идиот?

Духът ми остаря,

докара ме да мра,

но пък вас заричам

със завет: „Обичай!“.

От злобеене

е злодеене

за срамеене

без гордеене.

Библия е фар

в светски океан

за морален сал

да не бъде плах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венко Василкин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...