Когато бях клошарче,

боклуците пасях.

Не бях неблагодарен,

макар не богаташ.

Нито сирак

е по мерак.

Някои кожни

са и заможни.

Мнозина - гарсони,

малцина - персони.

В мезонет,

„Шевролет“,

самолет - 

екстраверт.

Без десерт,

ни банкет,

в интернет - 

интроверт.

Над байрактар

е главатар

под господар.

На мека сянка

в топъл кабинет,

седящ и драскащ

ужкимо зает,

да бачка дава другиму съвет,

че всеки бил със своичък късмет:

не чети - работи, то

прави гладното сито.

Не ли е живот

пълен идиот?

Духът ми остаря,

докара ме да мра,

но пък вас заричам

със завет: „Обичай!“.

От злобеене

е злодеене

за срамеене

без гордеене.

Библия е фар

в светски океан

за морален сал

да не бъде плах.