Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
20 dic 2007, 16:37

Метафора 

  Poesía » Del paisaje
1899 0 5
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.

Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.

Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа.

И облаците, порещи високо,
бягащи далеч от нашата земя.
Разперили ръце жадуват -
пътуване в космоса и чужди небеса.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??