Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
20.12.2007 г., 16:37 ч.

Метафора 

  Поезия » Пейзажна
1611 0 5
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.

Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.

Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа.

И облаците, порещи високо,
бягащи далеч от нашата земя.
Разперили ръце жадуват -
пътуване в космоса и чужди небеса.

© Рефицул Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??