Метафора
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.
Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.
Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа.
И облаците, порещи високо,
бягащи далеч от нашата земя.
Разперили ръце жадуват -
пътуване в космоса и чужди небеса.
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.
Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.
Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа.
И облаците, порещи високо,
бягащи далеч от нашата земя.
Разперили ръце жадуват -
пътуване в космоса и чужди небеса.
© Рефицул All rights reserved.
