Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
Dec 20, 2007, 4:37 PM

Метафора 

  Poetry » Landscape
1605 0 5
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.

Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.

Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа.

И облаците, порещи високо,
бягащи далеч от нашата земя.
Разперили ръце жадуват -
пътуване в космоса и чужди небеса.

© Рефицул All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??