Dec 20, 2007, 4:37 PM

Метафора 

  Poetry » Landscape
1982 0 5
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.
Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.
Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Random works
: ??:??