20 дек. 2007 г., 16:37

Метафора 

  Поэзия » Пейзажная
1974 0 5
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.
Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
неписан плам на любовта.
Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка, възхищаваща поета -
разказвач на хорската душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Все права защищены

Предложения
: ??:??