Метаморфози

20 mar 2010, 21:15

Poesía » Filosófica

718 0 2

М Е Т А М О Р Ф О З И

като вретено пея

гладът върви по нишката и

се умножавам по себе си

за да се върна в къделята на хурката

в кожата на овцата в хлопката на врата

в мириса по коситба в светулката

светлинните натрупвания водят до

гласовите изменения на времето

в светулката в мириса по коситба

в хлопката на врата в кожата на овцата

в къделята на хурката за да се върна

се разделям на себе си

гласът върви по жицата

като мен вретеното светва

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.