20 mar 2010, 21:15

Метаморфози

1.1K 0 2

М Е Т А М О Р Ф О З И

 

като вретено пея

гладът върви по нишката и

се умножавам по себе си

за да се върна в къделята на хурката

в кожата на овцата в хлопката на врата

в мириса по коситба в светулката

                                   светлинните натрупвания водят до

                                   гласовите изменения на времето

в светулката в мириса по коситба

в хлопката на врата в кожата на овцата

в къделята на хурката за да се върна

се разделям на себе си

гласът върви по жицата

като мен вретеното светва

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...