М Е Т А М О Р Ф О З И
като вретено пея
гладът върви по нишката и
се умножавам по себе си
за да се върна в къделята на хурката
в кожата на овцата в хлопката на врата
в мириса по коситба в светулката
светлинните натрупвания водят до
гласовите изменения на времето
в светулката в мириса по коситба
в хлопката на врата в кожата на овцата
в къделята на хурката за да се върна
се разделям на себе си
гласът върви по жицата
като мен вретеното светва
© Диана Павлова Все права защищены