20 мар. 2010 г., 21:15

Метаморфози

1.1K 0 2

М Е Т А М О Р Ф О З И

 

като вретено пея

гладът върви по нишката и

се умножавам по себе си

за да се върна в къделята на хурката

в кожата на овцата в хлопката на врата

в мириса по коситба в светулката

                                   светлинните натрупвания водят до

                                   гласовите изменения на времето

в светулката в мириса по коситба

в хлопката на врата в кожата на овцата

в къделята на хурката за да се върна

се разделям на себе си

гласът върви по жицата

като мен вретеното светва

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...