Метаморфози

20.03.2010 г., 21:15 ч.

Поезия » Философска

714 0 2

М Е Т А М О Р Ф О З И

като вретено пея

гладът върви по нишката и

се умножавам по себе си

за да се върна в къделята на хурката

в кожата на овцата в хлопката на врата

в мириса по коситба в светулката

светлинните натрупвания водят до

гласовите изменения на времето

в светулката в мириса по коситба

в хлопката на врата в кожата на овцата

в къделята на хурката за да се върна

се разделям на себе си

гласът върви по жицата

като мен вретеното светва

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.