М Е Т А М О Р Ф О З И
като вретено пея
гладът върви по нишката и
се умножавам по себе си
за да се върна в къделята на хурката
в кожата на овцата в хлопката на врата
в мириса по коситба в светулката
светлинните натрупвания водят до
гласовите изменения на времето
в светулката в мириса по коситба
в хлопката на врата в кожата на овцата
в къделята на хурката за да се върна
се разделям на себе си
гласът върви по жицата
като мен вретеното светва
© Диана Павлова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
