Mar 20, 2010, 9:15 PM

Метаморфози 

  Poetry » Phylosophy
716 0 2

М Е Т А М О Р Ф О З И

 

като вретено пея

гладът върви по нишката и

се умножавам по себе си

за да се върна в къделята на хурката

в кожата на овцата в хлопката на врата

в мириса по коситба в светулката

                                   светлинните натрупвания водят до

                                   гласовите изменения на времето

в светулката в мириса по коситба

в хлопката на врата в кожата на овцата

в къделята на хурката за да се върна

се разделям на себе си

гласът върви по жицата

като мен вретеното светва

© Диана Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??