18 abr 2013, 8:15

Метеор

585 0 4

     Брилянтната звезда си,

                            аз съм метеор

     на твоя небосклон -

               горящ болид без дом

     от вселенския простор.

 

     Светя ярко с обичта си -

                   виждаш ли ме ти?

     Главоломна парабола

                                    описвам

     през годините и

             съвместните ни дни.

 

     Мъж съм като всички други,

     искам да ти кажа нещо,

     нещо, което отново ми се губи,

     когато отминаваш безсловесна!

 

     Замаян метеорно падам

     в сърдечните вълни на океана

     и те чувам:"Жалко, щях да го

                                           разгледам,

     ако разбил се беше

                                          на земята!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...