Брилянтната звезда си,
аз съм метеор
на твоя небосклон -
горящ болид без дом
от вселенския простор.
Светя ярко с обичта си -
виждаш ли ме ти?
Главоломна парабола
описвам
през годините и
съвместните ни дни.
Мъж съм като всички други,
искам да ти кажа нещо,
нещо, което отново ми се губи,
когато отминаваш безсловесна!
Замаян метеорно падам
в сърдечните вълни на океана
и те чувам:"Жалко, щях да го
разгледам,
ако разбил се беше
на земята!"
© Валентин Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
