Метеор
Брилянтната звезда си,
аз съм метеор
на твоя небосклон -
горящ болид без дом
от вселенския простор.
Светя ярко с обичта си -
виждаш ли ме ти?
Главоломна парабола
описвам
през годините и
съвместните ни дни.
Мъж съм като всички други,
искам да ти кажа нещо,
нещо, което отново ми се губи,
когато отминаваш безсловесна!
Замаян метеорно падам
в сърдечните вълни на океана
и те чувам:"Жалко, щях да го
разгледам,
ако разбил се беше
на земята!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
